Какво е Кик Боксът?

Кикбоксът е атрактивен боен спорт, обхващащ най – голямата аудитория сред сродните спортове поради своята зрелищност, красота и динамика, както и поради факта, че в семейството на Световната Асоциация на Кикбоксовите организации (WAKO) се развиват осем различни стила кикбокс по които има отделни първенства. По този начин представители на различни направления в бойните изкуства се обединяват в една организация под общо име – кикбокс.
Състезателните стилове са с различна насоченсот и повишаваща се сложност, което дава възможност на бойците да напредват по – лесно преминавайки постепенно от по – лек към по – сложен правилник..

• Фул-контнакт - ударите с всичка сила са позволени, противниците имат право да нокаутират.
• Семи-контакт - Полу контакт или казано по друг начин “маркиране” на ударите. В този стил на спорта кикбокс противниците нямат право да използват сила в своите удари.
• Лайт контакт - В тази дисциплина състезателите по кикбокс имат право да нанасят удари, но при никакъв случай със сила. Ударите са сравнително слаби.
• Лоу кик - Фул-контакт в който са позволение ниските “лоу” ритници “кикс”.
• Муай тай - (Тайландски кикбокс) Фул-контакт в който са позволени ударите с лакът и коляно, също както и лоу киковете, като противниците могат да се задъраж докато нанасят удари.
• К1 - Единствената разлика между дисциплината по кикбокс К1и Муай Тай е, че противниците нямат право да се задържат докато нанасят удари (с коляно например).
• Форма “Ката” - демонстративна игра в която се залага върху красотата на ударите и техниките.

История на Кик Бокса

Кик бокса (англ. Kick-boxing) е създаден от японският организатор на боксови мачове Mr. Osamu Noguchi. Той иска да представи на японците какво е видял в Тайланд. Noguchi изпраща няколко Тай боксьора до Япония и основава Japan Kickboxing Association.

Първият кикбоксьор в света е Tadashi Sawamura (истинско име Hideki Shiraha) - японски карате боец.Терминът "кик бокс" се е отъждествявал с Муай тай в Тайланд. Това е жестоко фулконтактно бойно изкуство, като средната кариера на бойците, продължава само няколко години. Позволени са ударите с лакет и колена в добавка към всички удари с ръце и крака. Всъщност японците съкращават правилата на тайландският бокс, за да създадат т.нар. "кик бокс".  В САЩ, навлизането на фулконтактното карате (кик бокса) се е приело като обида, от традиционно практикуващите. Американските правила не позволяват ударите под кръста, с лакти или колена. Той става все по-популярен и една ТВ мрежа прави проучване, от което се разбира, че на зрителите най-много се харесват ударите с крак в главата, на 2-ро място опитите за такива удари и накрая ударите с ръце. Президентът на една спортна мрежа казва на Луис: "Ние нямаме никакъв интерес към карате,  но ще отидем навсякъде за да запишем и излъчим вашите кик бокс мачове."

За разлика от безконтактните състезания по карате, фулконтактното карате изисквало от състезателите да бъдат в отлична физическа кондиция, тъй като те ще трябва да се движат постоянно. Участниците носели дълги карате панталони и боксови ръкавици и трябвало да имат поне по 8 удара с крак на рунд. Боят се провеждал в ринг. John Rhee, бащата на американското таекуон-до, добавил много важен елемент, като изобретил специални протектори за краката. В края на 70-те и началото на 80-те, това фулконтактно карате, става широко известно като кик бокс и този термин се възприма от медиите. Около 1980 година, се допуснали и ударите с коляно, както и някаква игра в клинч, за да се доближи повече до японският му еквивалент.